Search Results

📌 Какво е вирусът на Епщайн-Бар? Епщайн-Бар вирусът (Epstein-Barr virus, EBV) е член на семейството на херпесните вируси (Human Herpesvirus 4) и е един от най-разпространените вируси в човешката популация . Смята се, че над 90% от възрастното население в световен мащаб  е било изложено на него. След първоначалната инфекция вирусът остава латентен в тялото  – в лимфоцитите, и може да се активира отново при спад на имунната система, стрес, хормонални промени или автоимунни състояния. 🤒 Как се заразяваш с EBV? Вирусът се предава основно чрез телесни течности , най-често чрез: слюнка („целувковата болест“); кихане и кашляне; общи прибори или чаши; кръвопреливане или органна трансплантация (по-рядко); полови контакти. Инкубационният период  е между 4 и 6 седмици, а симптомите често наподобяват грип: температура; болки в гърлото; увеличени лимфни възли; силна умора; болки в ставите. ⚠️ Какво се случва при нелекуван или активен вирус? EBV може да изглежда като нещо безобидно, но нелекуван или хронично активен , той може да доведе до сериозни последици: Синдром на хроничната умора; Автоимунни заболявания  – като лупус, ревматоиден артрит, множествена склероза; Възпалителни заболявания на черния дроб (хепатит); Увреждане на далака и лимфната система; Повишен риск от някои видове рак  – лимфоми, назофарингеален карцином; Нарушения в ендокринната система; Системни възпаления , водещи до мигрена, неврологични симптоми и хормонален дисбаланс. 🤰 Защо EBV е изключително опасен по време на бременност? Бременността вече е период с естествено потисната имунна система , за да не бъде отхвърлен плодът. Това прави жената особено уязвима  към реактивация на EBV. 🧨 Какви рискове крие EBV за майката и плода: Повишен риск от спонтанен аборт; Фетална смърт  (вътреутробна); Вродени малформации  (особено ако инфекцията е активна в първи триместър); Забавен растеж на плода (IUGR); Предразположеност към прееклампсия; Висока температура и общо възпаление , които застрашават както бебето, така и майката; Следродилни усложнения и по-бавно възстановяване. 🩺 Какво изследване да направим? За да установим дали имаме налична, минала или активна EBV инфекция , се прави серологичен панел (кръвен тест), включващ: EBV VCA IgM  – показва текуща/остра инфекция EBV VCA IgG  – показва минала инфекция (има изграден имунитет) EBV EA (Early Antigen)  – показва активна реактивация EBNA (Epstein-Barr Nuclear Antigen)  – показва минала инфекция и дали вирусът е латентен ➡️ Препоръчително е жените, които планират бременност, да направят профилактично EBV изследване. ➡️ При съмнение за активна инфекция или хронична реактивация – трябва да се посети лекар по инфекциозни болести ! 🛑 Защо не трябва да забременяваме с активен Епщайн-Бар? Ако EBV е активен в момента на зачеване, това: повишава риска от неуспешна имплантация на ембриона , нарушава хормоналната регулация на бременността , отслабва имунната защита на майката и я прави по-уязвима към други вируси (като цитомегаловирус и херпес), увеличава възпалителните процеси в матката и плацентата , което застрашава плода. 🔍 Зачеването в състояние на активна EBV инфекция е противопоказано – особено без наблюдение от специалист. 💬 В най-добрия случай: изчакай, стабилизирай организма и тогава продължи с плановете за бебе. ✅ Какво можем да направим превантивно? 💉 Направи пълен EBV панел преди забременяване 🧬 Ако има активна инфекция – работи със специалист (инфекционист, имунолог) 🍋 Подкрепяй черния дроб и лимфната система (диета, билки, движение) 🧘‍♀️ Намали стреса – EBV се активира при емоционален срив 📅 Повтаряй контролни изследвания при съмнение за реактивация 📝 Заключение: EBV не е „обикновен вирус“. Той е тих подривник , който може с години да остава невидим, но да руши бавно отвътре. За жената, която планира дете – или вече е бременна – ранното разпознаване и лечение може да се окаже решаващо  не само за здравето на бебето, а и за цялото ѝ бъдеще.

Можеш да си майка и все пак да се чувстваш изгубена. Можеш да обичаш детето си до болка и все пак да не си добре. И не – с теб няма нищо сбъркано. 🌀 Понякога това се нарича следродилна депресия . Понякога просто е тиха тъга, която никой не вижда. Никой не те е подготвил за нея. А ти мълчиш, защото мислиш, че не бива да се оплакваш. Това осъзнах за първи път в един център за бременни и майки с новородени в Лондон, където започна истинската ми работа с жената зад майчинството. Не онази, която кърми, подрежда, събира разпиляни чорапки и вина. А тази, която не смее да си признае, че се чувства сама. Че понякога я е страх от бебешкия плач. Че се губи между всички „трябва“ и е забравила какво иска. Там, сред десетки жени с различен цвят на кожата, култура и житейски истории, разбрах, че болката е универсална. И че няма по-опасна самота от тази, когато си обградена от хора, но никой не те вижда. Работата ми в този център ме научи не просто да слушам, а да чувам. Не просто да помагам, а да поддържам. Да присъствам. Точно там започна да се ражда SOS Mama – много преди да му дам име. Всяка среща с майка, която плаче в тишина, всяка ръка, която търси допир, без да знае как да помоли, беше тухла в тази програма. Какво е ''SOS Mama'' ? ''SOS Mama'' не е курс. Не е още едно видео с дишане. Това е място. Пространство. Метод. Създадена е, за да върне една жена обратно в себе си. Независимо дали е майка на 22 или на 52г. Независимо дали има едно, две или нито едно дете, но душата ѝ е преживяла загуби, страхове, вина. В ''SOS Mama'' събирам целия си опит – от годините работа в центъра в Лондон, от практиката ми по рефлексология и акупресура, от безценните знания, които ми даде техниката за емоционална свобода. Работим с тялото – защото то помни всичко, което умът се опитва да забрави. Работим с дишане, с прости, но дълбоки точки на допир, с нежни ритуали, които отключват сила там, където доскоро е имало само тревожност. За кого е ''SOS Mama'' ? За жената, която не е спала от три нощи и не смее да каже, че не издържа. За тази, която тайно търси в интернет „как да не избухвам на детето си“. За онази, която е загубила бебе, себе си или просто посоката. За всяка, която иска да спре да оцелява и да започне отново да живее. Какво ще получиш ? Подкрепа, която не съди. Пространство, което не натиска. Методи, които работят – защото са минали през истински жени, не лабораторни модели. ''SOS Mama'' не е магия. Това е работа – тиха, вътрешна, честна. Но точно там, в тази работа, започва истинското изцеление. Ако си готова да се върнеш при себе си, аз съм тук. И не – няма нищо сбъркано в теб. ''SOS Mama''- за майки, които имат нужда от подкрепа и разбиране. Всяка жена, закупила SOS Mama, получава достъп до нашата затворена Facebook група – място, където обменяме опит, подкрепяме се и растем заедно. Всеки понеделник от 18:30 ч. ще провеждаме безплатна онлайн среща на живо, в която практикуваме заедно, задаваме въпроси и се свързваме с други жени от програмата. Ще се провеждат в ZOOM, а линка ще се публикува в групата. Ако усетиш, че имаш нужда от по-дълбока, индивидуална подкрепа – вратите са отворени и за лична консултация с мен. Групата се казва SOS MAMA – Вътрешен кръг . Ако предпочиташ комуникация извън Facebook, ще разполагаме и с паралелна група във Viber със същото име. Програмата е вече достъпна за всички вас с 30 % намаление - цената е 59,00лв (редовна цена 89,00лв). Последвайте страницата La Donna Therapy (Facebook & Instagram) за актуални новини и полезни съвети.

Всяка жена носи в тялото си история – понякога болезнена, понякога скрита дълбоко, понякога изразена чрез симптом, който медицината не може да обясни докрай. В моята практика виждам как ТЕС и пренареждането на матрицата разкриват неподозирани истини, заключени в клетките. Днес споделям две от тези истински истории – на Мария и Силвия. Две жени, две тела, две трансформации. И една обща нишка – доверието към пътя, който извървяхме заедно. Историята на Мария: Когато пролетта мирише на загуба Мария е на 36 години, живее в София и от 12 години всяка пролет ѝ се превръща в кошмар. Сълзене на очите, хрема, кихане, запушен нос, умора – познатият букет на сенната хрема. Пробвала е всичко – антихистамини, капки, диети, дори хомеопатия. Нищо не помагало истински. Дошла при мен скептична, но вече на ръба. След първата ни среща заподозрях, че зад този „физически“ проблем стои нещо по-дълбоко. По време на сесията с ТЕС (техника за емоционална свобода) изникна нещо неочаквано. Мария започна да разказва за дядо си, който е починал от инфаркт точно в началото на пролетта, когато тя е била на 10. Те били много близки – той я учел да свири на акордеон, засаждали цветя в градината, винаги ѝ носел първите кокичета. След смъртта му, пролетта престанала да бъде сезон на надеждата. Без да го съзнава, всяка година тялото ѝ реагирало – не на цветен прашец, а на натрупаната мъка и болка от загубата. Сенната хрема била нейният начин да „плаче“, когато не можела да си го позволи. Работихме няколко седмици с ТЕС – върху спомена от деня, когато е разбрала за смъртта му, върху чувството за вина, че не го е прегърнала последно, върху болката, че никой не ѝ е позволил да скърби истински. Изчистихме емоционалния товар, съхраняван в тялото ѝ. Преди броени дни Мария ми писа: „Еви, минаха вече 3 седмици, откакто цъфтят дърветата. И за пръв път от толкова години мога да дишам. Без капки. Без лекарства. Просто – дишам. Благодаря ти.“ Историята на Силвия: Тежестта на нечий друг живот Силвия е на 42 и идва при мен след препоръка от нейна приятелка. Работи като начална учителка в Смолян. Усмихната жена с дълбоки очи и тихо отчаяние. Казва: „Най-лошото е не болката, а срамът. Не мога да си позволя да облека пола. Краката ми приличат на карта с реки – сини, подути, грозни. Всеки лекар казва: 'Наследствено е'. А аз усещам, че нещо в мен не е наред.“ Разширените вени при нея са видими, болезнени и неравномерно разпределени – предимно в задната част на бедрата и около коленете. Първите симптоми се появили на 30, но през последните 5 години се влошили рязко. Операция отказва, не ѝ се вярва, че ще реши проблема. Още на първата ни сесия с ТЕС, когато работим върху фразата „Вените ми тежат“, излизат образи от детството – Силвия на 10 г. носи тежки кофи с вода за баба си в планинско село. „Аз винаги вършех работата на другите. Трябваше да бъда „добрата внучка“, после „добрата дъщеря“, а сега съм „добрата съпруга“ – само че вече не мога да нося всичко.“ Тази фраза става ключова. Разширените вени, психосоматично погледнато, често символизират невъзможността да продължиш напред – усещането, че животът ти е застинал, че носиш тежест, която не е твоя.  Емоционалната енергия застоява – точно както и кръвта в разширените вени. Краката „отказват“ да носят повече. Работим с ТЕС върху убеждения като: „Ако не съм полезна, няма да ме обичат“ „Моята стойност идва от жертвата“ „Нямам право да се движа в собствената си посока“ Включих и Пренареждане на матрицата  – връщаме се към момент, в който 7-годишната Силвия чува майка си да казва: „Жената трябва да понася. Ти си момиче – ще видиш какво те чака.“  Това убеждение – болезнено, внедрено в несъзнаваното ѝ – става програма, която тялото ѝ буквално изпълнява. Създадохме нова матрица – младата Силвия получи подкрепа, право да отказва, да си почива, да бъде и обичана, без да се жертва. Тялото започна да отразява тази промяна. След 2 месеца работа, тя ми написа: „За първи път от години мога да стоя права по 3 часа в класната стая без болка. Вечер краката ми не са подути. Купих си рокля – синя, свободна и... ми стои чудесно.“ Сертифициран практик към БАРЕП, подолог, рефлексотерапевт, NLP & Life Coach

Рая винаги е била "доброто момиче"... Това, което не противоречи. Това, което вдига чиниите от масата, усмихва се, когато я боли, и учи отлично, за да не бъде бреме за родителите си. Когато порасна и стана майка, Рая вярваше, че любовта сама ще я води. Но никой не ѝ беше казал, че между "дъщерята" в нея и "майката", която трябваше да стане, стои бездна – пълна с нерешени страхове, вина, нужда от одобрение и несъзнателни модели. Тя се обвиняваше за всяка грешка с детето си. Виждаше собствената си майка в своите думи. И често – дори когато детето ѝ се нуждаеше просто от присъствие – Рая усещаше, че вътрешното ѝ момиче крещи за любов. Този път между "дъщерята" и "майката" не е интуитивен. Той е осеян с капани, които ако не видиш навреме, започваш да предаваш несъзнателно нататък. От терапевтична гледна точка , основните пробойни, които срещаме в този преход, са: Неосъзнатата нужда от родителско одобрение , която прехвърляме към собствените си деца. Страхът да не сбъркаме , който парализира естественото родителстване. Необработените рани от собственото детство , които се активират в ежедневието ни с децата. Нереалистичните представи за "перфектната майка" , които водят до хронична вина и емоционално изтощение. Рая се сблъска с всичко това. И въпросът, който я измъчваше най-силно, беше: "Как да бъда добра майка, когато още се уча да бъда дъщеря на себе си?"