„Истории от моята практика: Когато тялото на жената говори – и аз слушам“

Всяка жена носи в тялото си история – понякога болезнена, понякога скрита дълбоко, понякога изразена чрез симптом, който медицината не може да обясни докрай. В моята практика виждам как ТЕС и пренареждането на матрицата разкриват неподозирани истини, заключени в клетките. Днес споделям две от тези истински истории – на Мария и Силвия. Две жени, две тела, две трансформации. И една обща нишка – доверието към пътя, който извървяхме заедно.

Историята на Мария: Когато пролетта мирише на загуба

Мария е на 36 години, живее в София и от 12 години всяка пролет ѝ се превръща в кошмар. Сълзене на очите, хрема, кихане, запушен нос, умора – познатият букет на сенната хрема. Пробвала е всичко – антихистамини, капки, диети, дори хомеопатия. Нищо не помагало истински. Дошла при мен скептична, но вече на ръба. След първата ни среща заподозрях, че зад този „физически“ проблем стои нещо по-дълбоко.

По време на сесията с ТЕС (техника за емоционална свобода) изникна нещо неочаквано. Мария започна да разказва за дядо си, който е починал от инфаркт точно в началото на пролетта, когато тя е била на 10. Те били много близки – той я учел да свири на акордеон, засаждали цветя в градината, винаги ѝ носел първите кокичета.

След смъртта му, пролетта престанала да бъде сезон на надеждата. Без да го съзнава, всяка година тялото ѝ реагирало – не на цветен прашец, а на натрупаната мъка и болка от загубата. Сенната хрема била нейният начин да „плаче“, когато не можела да си го позволи.

Работихме няколко седмици с ТЕС – върху спомена от деня, когато е разбрала за смъртта му, върху чувството за вина, че не го е прегърнала последно, върху болката, че никой не ѝ е позволил да скърби истински. Изчистихме емоционалния товар, съхраняван в тялото ѝ.

Преди броени дни Мария ми писа:„Еви, минаха вече 3 седмици, откакто цъфтят дърветата. И за пръв път от толкова години мога да дишам. Без капки. Без лекарства. Просто – дишам. Благодаря ти.“

Историята на Силвия: Тежестта на нечий друг живот

Силвия е на 42 и идва при мен след препоръка от нейна приятелка. Работи като начална учителка в Смолян. Усмихната жена с дълбоки очи и тихо отчаяние. Казва:„Най-лошото е не болката, а срамът. Не мога да си позволя да облека пола. Краката ми приличат на карта с реки – сини, подути, грозни. Всеки лекар казва: 'Наследствено е'. А аз усещам, че нещо в мен не е наред.“

Разширените вени при нея са видими, болезнени и неравномерно разпределени – предимно в задната част на бедрата и около коленете. Първите симптоми се появили на 30, но през последните 5 години се влошили рязко. Операция отказва, не ѝ се вярва, че ще реши проблема.

Още на първата ни сесия с ТЕС, когато работим върху фразата „Вените ми тежат“, излизат образи от детството – Силвия на 10 г. носи тежки кофи с вода за баба си в планинско село.„Аз винаги вършех работата на другите. Трябваше да бъда „добрата внучка“, после „добрата дъщеря“, а сега съм „добрата съпруга“ – само че вече не мога да нося всичко.“

Тази фраза става ключова. Разширените вени, психосоматично погледнато, често символизират невъзможността да продължиш напред – усещането, че животът ти е застинал, че носиш тежест, която не е твоя. Емоционалната енергия застоява – точно както и кръвта в разширените вени. Краката „отказват“ да носят повече.

Работим с ТЕС върху убеждения като:

• „Ако не съм полезна, няма да ме обичат“

• „Моята стойност идва от жертвата“

• „Нямам право да се движа в собствената си посока“

  
  

Включих и Пренареждане на матрицата – връщаме се към момент, в който 7-годишната Силвия чува майка си да казва: „Жената трябва да понася. Ти си момиче – ще видиш какво те чака.“ Това убеждение – болезнено, внедрено в несъзнаваното ѝ – става програма, която тялото ѝ буквално изпълнява.

Създадохме нова матрица – младата Силвия получи подкрепа, право да отказва, да си почива, да бъде и обичана, без да се жертва. Тялото започна да отразява тази промяна.

След 2 месеца работа, тя ми написа:„За първи път от години мога да стоя права по 3 часа в класната стая без болка. Вечер краката ми не са подути. Купих си рокля – синя, свободна и... ми стои чудесно.“

Сертифициран практик към БАРЕП, подолог, рефлексотерапевт, NLP & Life Coach